Искаше да го зарадва с една малка, прибързана, но благоприятна статистика за новата му ваксина, опитана в Пеня Брава. Пред палатката на Ередиа те видяха брат Гонзало фармацефта. Последният притежаваше всички изисквания на които трябваше да отговаря един иезуит: за духовните си упражнения винаги избираше темата на Страшният съд и бе потаен до непроницаемост. Той вечно стискаше в ръцете си молитвеника, говореше винаги за величието на бога и за своето нищожество и когато трябваше да поздрави някого правеше това с дълбок поклон и притворени клепачи, както повеляваха правилата на ордена написани от самия Лойола. Причината за всичко това бе отчасти порочната му природа, отчасти един особен вид умствено разстройство, което бе настъпило у него на духовните упражнения при постъпването му в ордена. Когато видя Фани и Мюрие, брат Гонзало прие кроткият си вечно унизен вид.

— Здрав ли е отец Ередия — неспокойно попита Фани.

— Да, Да, сеньора. Той е в параклиса и чете молитвеника си.

— Отдавна ли?

— От два часа.

— Дали ще свърши скоро?

— Не зная, сеньора. Тази сутрин болните от Дос Фуентесму попречиха да се моли и сега трябва да свърши молитвите си определени за днес.

— Изглежда, че молитвите ви са доста много! — каза Мюрие.

— Да сеньор! Молитвеника за летните месеци, нареден от нашия татко Лойола, съдържа 672 страници.

Фани бе прелистила веднъж молитвеника на Оливарес и си представи тия страници на латински език с дребни червени и черни букви върху финна оризова хартия.

— По колко пъти се молите на ден — попита Мюрие.

— По два часа в зори, половин на обяд и половин вечерта. Но супериорът ни позволи да се молим само сутрин и вечер, тъй като имаме много работа с болните през деня. — и брат Гонзало добави смирено: — Молитвите са от голямо значение за нас.

— Сигурно, братко… — съгласи се Мюрие. — , брат Доминго чете ли ги редовно?

В целия лагер бе известно, че брат Доминго, който изучаваше медицина, проявяваше забележителна неизпълнителност към правилата на ордена. Той злоупотребяваше с тютюн, не се отказваше, когато Фани му предлагаше уиски, и дори закачаше Долорес.

— Не зная, сеньор! … — сухо отговори брат Гонзало. — Всеки отговаря пред бога за себе си.

— Предайте на отеца да ни се обади утре сутринта — каза Мюрие. — Искаме да му съобщим нещо за ваксината.

Фани и Мюрие тръгнаха обратно към палатките си.

слънцето залязваше и безплодната степ, окъпана в кроените светлини на залеза, приличаше на огромен нар. Крачеха бавно. Лагерът бе затихнал и само от време на време зад платнищата на големите палатки се разнасяха глухи стонове, които замираха безсилно и протяжно.

— Madrecita 10 … — проплака един детски гласец. — Мad recital …

— Estoy aqui, hijo!… Estoy aqui! 11 — немощно отговори гласът на болната майка, а после всичко се удави в безбрежна мъчителна тишина.

— Докога ще продължаваш да купуваш нови легла? — внезапно попита Мюрие.

— Докато има нужда.

— А знаеш ли, че в банката нямаш вече пезети?

— Зная. Ще направя нов превод от Брентон и Мъргй.

— Не забравяй, че зад гърба си нямаш милиони.

Не си Клара Саутдаун!

На вечеря той не хапна нищо и разглеждаше Фани с мълчаливо съчувствие така, както би разглеждал неизлечим болен пациент, с когото не знае какво да предприеме.

— Защо не ядеш? — попита Фани учудено.

— Ще вечерям у маркиза на Досфуентес.

— О, значи, пак влезе в светска среда!

— А какво да правя? Да гълтам приспивателни ли? — попита той.

— Има ли млади дами?

— Разбира се!… Но има и симпатични господа.

— Роялисти навярно! … Колко забавно!

— Ередиа е също роялист! — насмешливо каза Мюрие.

— Откъде знаеш?

— От маркиза на Досфуентес, който му е братовчед. Ередиа обикаля планините и агитира за дон Луис де Ковадонга. Ередиа и Ковадонга са били приятели от детинство. Ако претендентът се качи на престола, Ередиа ще вдигне кръстоносен поход срещу комунистите… Испания винаги е била сабята на християнството.

Фани стана. С Мюрие никога не можеше да се приказва сериозно.

— Искаш ли да дойдеш с мене? — попита той.

— Не! — отказа тя троснато.

— Какво ще правиш тук?

— Ще легна и ще заспя.

Без да получи покана, Мюрие тръгна след нея и влезе в палатката й. Той запали цигара и започна да разглежда книгите върху масичката до леглото й, произнасяйки високо и натъртено заглавията им. Повечето бяха подарени на Фани от Оливарес. Между тях се намираха „Светата инквизиция“, „Животът на благородника Лойола“, „йезуитски мисии в Западна Индия и Тихия океан“ и много други все от тоя род. Това бяха патетични страници за оправдаване на инквизицията, за възродения от Лойола католицизъм, ужасни страници, разказващи за монаси, които умираха в мъчения, пеейки псалми, които загиваха от чума и жълта треска, лекувайки болни, които падаха с кръст в ръка, пронизани от копията на диваци. Но в тия книги бе пропуснато да се отбележи колко живи хора бе изгорила светата инквизиция в Европа и колко диваци бяха изклани от набожните католици в Южна Америка.