— Заповядайте, заповядайте! Представлението започва…

Друго едно театро се наричаше „Троянски кон“.

Иззад завеската излезе директорът. На главата си той имаше висока шапка от зелено сукно, на гърдите си — кръгли бакърени копчета, на бузите си — старателно изрисувана красива руменина.

— Тихо! — рече той, като че говореше на немски. — Тихо! Нашето представление заслужава вниманието ви.

Известно внимание се постигна.

— За днешния празник ние поканихме бореца Лапитупа.

Та-ти-ту-та! — повтори тръбата.

Кречеталата изобразиха нещо като ръкопляскане.

— Борецът Лапитупа ще ви покаже чудесата на своята сила…

Оркестърът гръмна. Завесата се вдигна. На естрадата излезе борецът Лапитупа.

Наистина този грамаден мъжага в розово трико изглеждаше много силен.

Той сумтеше и навеждаше глава като бик. Мускулите му мърдаха под кожата, сякаш зайчета, погълнати от боа.

Прислужниците донесоха гири и ги хвърлиха на естрадата. Дъските едва не се строшиха. Стълб от прах и стърготини изхвръкна нагоре. Екотът се разнесе из целия пазар.

Борецът започна да показва изкуството си. Той взе във всяка ръка по една гира, подхвърли гирите като топки, улови ги и после с все сила ги удари една в друга… Посипаха се искри.

— Ето — рече той. — Така тримата шишковци ще счупят главите на оръжейния майстор Просперо и на гимнастика Тибул.

Този борец беше също подкупен от златото на тримата шишковци.

— Ха-ха-ха! — прогърмя той, като се радваше на своята шега.

Той знаеше, че никой няма да се одързости да хвърли по него питка. Всички виждаха силата му.

В настъпилата тишина ясно прозвуча гласът на негъра. Цял бостан от глави се възви към него.

— Какво казваш? — попита негърът и сложи крак върху стъпалото.

— Аз казвам, че така, чело в чело, тримата шишковци ще строшат главите на оръжейния майстор Просперо и на гимнастика Тибул.

— Мълчи!

Негърът говореше спокойно, сурово и тихо.

— А ти кой си, черна мутро? — разсърди се борецът.

Той хвърли гирите и опря ръце на хълбоците си.

Негърът се качи на естрадата.

— Ти си много силен, но не си по-малко подъл. Отговори по-добре кой си? Кой ти даде право да се гавриш над народа? Аз те познавам. Ти си син на ковач. Баща ти и досега работи в завода. Сестра ти се нарича Ели. Тя е перачка. Пере дрехите на богаташите. Може би вчера гвардейците са я застреляли. А ти си предател!

Борецът се стъписа изумен. Негърът действително казваше истината. Борецът не разбираше нищо.

— Махай се! — викна негърът.

Борецът се опомни. Лицето му се наля с кръв. Той стисна пестници.

— Ти нямаш право да ми заповядваш! — с мъка продума той. — Аз не те познавам. Ти си дявол.

— Махай се! Ще броя до три. Едно!

Тълпата замря. Негърът беше с една глава по-нисък от Лапитупа и три пъти по-тънък от него, ала никой не се съмняваше, че ако избухнеше свада, ще победи негърът — толкова решителен, строг и уверен вид имаше той.

— Две!

Борецът сви глава.

— Дявол! — изсъска той.

— Три!

Борецът изчезна. Мнозина бяха замижали, очаквайки страшния удар, и когато разтвориха очи, бореца го нямаше вече. Той мигновено изчезна зад преградката.

— Ето така ще прогони народът тримата шишковци! — весело рече негърът и вдигна ръце.

Тълпата беснееше от възторг. Хората пляскаха ръце и си хвърляха шапките във въздуха.

— Да живее народът!

— Браво! Браво!

Само доктор Гаспар недоволно поклащаше глава. От какво беше недоволен — не се знаеше.

— Кой е той? Кой е той? Кой е този негър? — любопитстваха зрителите.

— И той ли е актьор?

— Никога не сме го виждали!

— Кой си?

— Защо излезе в наша защита?

— Позволете! Позволете!…

Някакъв дрипльо се промъкна през навалицата. — Беше същият просяк, който вчера вечерта разговаряше с цветарките и кочияшите. Доктор Гаспар го позна.

— Позволете! — вълнуваше се просякът. — Не виждате ли, че ни лъжат? Този негър е също такъв актьор, какъвто е и борецът Лапитуп. От една банда са. И той е получил пари от тримата шишковци.

Негърът стисна пестници.

Възторгът на тълпата се смени с гняв.

— Разбира се! Единият негодник прогони другия.