Шрифт:
Преди две седмици тя се бе върнала в Мексико, след като й предложиха работа като куратор в Института по археология в Санта Фе. Остана при брат си Скип и прекара последната седмица в проучване на работата и обсъждане на позицията с президента на музея и борда. Ако приемеше работата, това щеше да е условие за уточняване на подробностите за финансирането на вече планираната й експедиция до Юта през следващото лято. Скип й беше голям помощник и опора, доволен, че може да й върне услугата от преди години, когато тя му бе помогнала да събере парчетата на собствения си живот.
Но имаше и друга, по-лична причина за пътуването. Тя бе дошла главно за да се помири с ужаса от смъртта на Бил. Ню Йорк сити — техните любими ресторанти и паркове, дори самият апартамент — вече не я ужасяваха. А миналото беше нещо различно. Тя нямаше представа как ще й подейства каньонът. Места като Пейдж, Аризона, където за първи път се бяха срещнали, или самото езеро Пауъл, или дивата пустош отвъд него, където бяха търсили полумитичния град Кивира… Беше изпитала необходимост да види тези места отново, може би за да остави призраците да си почиват. Когато моторницата се понесе бавно надолу по каньона, спомените — загърнати от тъжния воал на времето, от което придобиваха по-скоро горчиво-сладък, отколкото болезнен привкус — започнаха да изплуват на повърхността. Бил, който се оплаква шумно, че конят му го е ухапал. Бил, който я заслонява със собственото си тяло от прииждащата вода. Бил, с очертан на фона звездното небе силует, й протяга ръка… Тази магична страна й бе върнала толкова вълшебни спомени — тя почувства, че душата й се изпълва с благодарност и умиротворение.
Моторницата почти спря, полюшвайки се леко по приличната на огледало вода. Нора се наведе и взе малка бронзова урна, разкъса увитата отгоре хартия и вдигна капака. Вдигна урната и изсипа няколкото шепи прах във водата. Те се пръснаха безшумно и потънаха бавно в нефритено зелените дълбини. Нора ги гледаше как се завихрят в турбулентна струйка, която накрая изчезна. Изчезнаха и те.
— Сбогом, любими, — произнесе тя нежно — сбогом, приятелю мой.
Информация за текста
Douglas Preston, Lincoln Child
Cemetery Dance, 2009
Сканиране, разпознаване и редакция: Dave, 2010 г.
Издание:
Дъглас Престън, Линкълн Чайлд. Вуду
Американска, първо издание
Редактор: Сергей Райков
Оформление на корицата: Димитър Стоянов—Димо
ИК „Ергон“, 2009 г.
ISBN 978-954-9625-34-9
Свалено от „Моята библиотека“
Последна редакция: 2010-04-22 23:30:00