Нима се опитва да говори с мен? Жив… възможно ли е?

Чук, чук, чук.

— Бил? — гласът й прозвуча дрезгаво и глухо, а сърцето й блъскаше като чук в гърдите.

Приведената фигура се сепна. Очите се разшириха и се завъртяха, преди отново да се спрат на нея.

— Можеш ли да говориш с мен? — попита тя.

Последва нов звук, полустон, полускимтене. Костеливите ръце свиваха и разпъваха пръсти; безнадеждният му поглед се впи в нея умолително. Нора се взираше в него напълно парализирана. Беше отблъскващ, подивял, почти изгубил всичко човешко. И все пак под засъхналата кръв и сплъстената коса тя различаваше чертите на своя съпруг в подпухналата гротеска на лицето. Това бе мъжът, когото бе обичала както никой друг на света, който допълваше нейното аз. Това бе човекът, който пред очите й бе убил Кейтлин Кид.

— Кажи ми нещо. Моля те.

От разложената уста се откъсна подобие на думи, които сега изразяваха по-силна настойчивост. Сгърченото тяло събра ръце и ги протегна към нея в умоляващ жест. Въпреки целия ужас Нора усети как сърцето й се къса, как дълбокият копнеж и скръбта заплашват да я победят.

— О, Бил — изхълца тя и за пръв път след нападението се разрида с глас. — Какво са ти сторили?

Съществото на противопожарната стълба простена. Остана така за миг, като я гледаше напрегнато, без да помръдва, с изключение на тика, който от време на време разтърсваше тялото му. После, много бавно, една от съсухрените ръце се протегна и се хвана за долния ръб на прозореца.

След което го отвори.

Нора гледаше, а риданията замряха в гърлото й докато — бавно, много бавно — прозорецът се занадига, в един момент наполовина отворен. Създанието се наведе и се провря отдолу. Болничната нощница се закачи в един стърчащ пирон и се раздра с внезапен звук. Нещо в неочаквано пъргавите му движения й напомни за хищник, промъкващ се в дупката на заек. Устата отново зейна, от долната устна се проточи тънка струя лигава слюнка. Ръката се пресегна към Нора.

Инстинктивно, без нито една мисъл в главата си, тя се дръпна назад.

Протегнатата ръка спря. Смитбак вдигна поглед към нея изотдолу, полуотвън, полувлязъл в стаята. Още един мъчителен стон. Този път ръката му се вдигна по-решително.

При това движение в носа я блъсна мирис на гроб. В гърдите й се надигна ужас и тя се присви на леглото, притискайки колене в брадичката си.

Кървясалите очи се превърнаха в тесни цепки. Скимтенето премина в ниско ръмжене. И изведнъж с мощен удар съществото блъсна прозореца и се озова в стаята. Чу се разцепване на дървесина и звън от счупено стъкло. Нора се дръпна с вик, при паническите си движения се омота в чаршафите и падна на пода. Задърпа плата, освободи се и бързо се изправи. Бил беше тук с нея, в стаята.

Той нададе яростен крясък, втурна се към нея и размаха палката.

— Не! — изпищя тя. — Това съм аз, Нора!

Движението му бе тромаво и тя успя да го избегне, като заднишком се оттегли в дневната. Той я последва като се поклащаше напред и надигна отново палката. Отблизо очите му изглеждаха белезникави, замъглени, повърхността им бе суха и сбръчкана. Напуканите устни се разтегнаха, дъхът беше отвратителен, примесен с острия мирис на формалин и метилов алкохол.

Ннннннннгггггхххааааааааа!

Тя продължи да отстъпва назад. Смитбак се приведе към нея, свободната му ръка се протегна напред, пръстите се гърчеха от спазми. Приближаваше все повече.

Нора направи поредна крачка назад в дневната и усети как лопатките на гърба й се опряха в стената. Изглеждаше сякаш чудовището я заплашва и умолява едновременно — лявата му ръка се протягаше към нея, а дясната бе надигнала палката, готова да нанесе удар. Съществото изправи глава, разкривайки врата си, изпъстрен с големи прорези, явно направени с тел. Кожата изглеждаше сива и мъртва.

Ннннннннгггггхххааааааааа!

— Не — прошепна тя дрезгаво. — Не. Не се приближавай.

Ръката се люшна напред, трепереща, докосна косите й, погали я. Мирисът на смърт я обгърна.

— Не! — изграчи Нора. — Моля те.

Устата се отвори и я облъхна с отвратителна смрад.

— Махни се! — изпищя тя.

Треперещата ръка плъзна мръсен пръст по шията й и се спря на устните, погали и тях. Тя се притисна отчаяно в стената.

Ннннгах… Ннннгах… Ннннгах…Чудовището започна да се задъхва, докато конвулсивно потръпващият пръст докосваше устните й. После пръстът се плъзна към вътрешността на устата й.

Тя се задави и извърна рязко глава.

— Не…

По вратата се разнесе думкане. Виковете й явно бяха довели някого.

— Нора! — долетя приглушен глас. — Хей, добре ли си? Нора!

Сякаш в отговор на това готовата за удар ръка се разтресе.

Ннннга! Ннннга! Ннннга!Тежкото дишане премина в настойчиво гъргорене.

Нора стоеше парализирана, безмълвна, обладана от всепоглъщащ ужас.

Дясната ръка се свлече с едно рязко движение, палката се стовари върху черепа й — и светът потъна в мрак.