Извърнал глава към широкия прозорец, Уокси беше забил поглед в тревата на Сентрал Парк сякаш очакваше там да се изпише така нужният отговор.

Фрок изчака малко и подхвърли:

— По всяка вероятност първите две жертви са били отнесени от пороя…

— По тази причина ги извадихме от канала готини и запазени — мрачно изръмжа Хорлокър. — Но какво от това?

— Следите от зъби по тях сочат, че са били обработвани на спокойствие, без излишна припряност. — От което следва, че неизвестните същества са разполагали с достатъчно време, тоест телата са били близо до тяхното леговище или вътре в него. В природата съществуват купища аналогични примери.

— Е, и?

— Ако пороят може да отнесе жертвите от това леговище, какво му пречи да стори същото и с цялото леговище?

— Точно така! — тържествуващо извика Уокси и рязко загърби прозореца. — Ще ги издавим мръсниците!

— Това е пълна лудост — поклати глава Дагоста.

— Не, не е! — продължи Уокси и възбудено махна към прозореца. — Главният резервоар се източва през канализацията, нали? А когато тя се препълни, както става по време на буря, излишната вода се насочва към тунелите „Астор“! Сам казваш, че това е причината да бъдат изоставени!

Последва кратка тишина. Хорлокър хвърли въпросителен поглед към инженера, който потвърди:

— Така е. Резервоарът се източва в канализацията.

— Значи е осъществимо?

Хаусман помисли малко.

— Трябва да се консултирам с Дъфи, за да бъда съвсем сигурен. Но в резервоара има около три милиона кубически метра вода. Ако изпуснем в канализацията дори част от това количество — да речем тридесет процента, тя без съмнение ще прелее. От нея, доколкото разбирам, водата ще залее тунелите „Астор“, а оттам ще се насочи към Хъдзън.

— Точно така! — доволно кимна Уокси.

— Това би бил един драстичен акт! — възрази Дагоста.

— Драстичен акт ли? — смаяно го изгледа Хорлокър. — А как да наречем снощния акт в метрото, където бяха изклани пътниците на цял влак? Тези същества искат кръв, лейтенант! Ти какво предлагаш? Да идем долу и да им връчим призовки? Няма да стане! Градската управа ме натиска за незабавни действия. А по този начин — ръката му нервно се стрелна към прозореца — ще ги докопаме там, където живеят!

— Но как ще разберем къде точно ще отиде всичката тази вода? — настоя Дагоста.

— Бъдете спокоен, имаме съвсем точна представа — успокои го Хаусман. — Гърловината работи по такъв начин, че водата ще се насочи към най-ниските нива на зоната под Сентрал Парк, а оттам, през аварийните тръби на канализацията, ще залее тунелите „Астор“, след което ще нахлуе в страничните канали под Уест Сайд и ще изтече в Хъдзън.

— Според Пендъргаст тунелите на юг и север от парка са запечатани преди много години — промърмори сякаш на себе си Дагоста.

Хорлокър тържествуващо огледа присъстващите, на лицето му се появи нещо като усмивка. Май рядко използва точно тези мускули, помисли си Марго.

— Ще се издавят като плъхове под шибаната Гърловина, а след това ще бъдат отнесени в реката! — обяви шефът на полицията. — Някакви възражения?

— Преди да източите резервоара, трябва да сте сигурни, че всички създания са долу — подхвърли Марго.

Доволната усмивка на Хорлокър помръкна.

— По дяволите! А как да стане това?

— Открихме, че убийствата секват по време на пълнолуние — сви рамене Дагоста.

— Логично — обади се Марго. — Ако приличат на Мбвун, тези създания би трябвало да мразят светлината. И по пълнолуние със сигурност ще си останат в леговищата.

— Ами бездомниците под парка? — тревожно попита Дагоста.

— Не чу ли какво каза Хаусман? — пренебрежително отвърна Хорлокър. — Водата ще се насочи директно към най-дълбоките подземия — тези, които бездомниците по принцип отбягват, защото се страхуват от Бръчкавите.

— Ще планираме ограничена операция, която да наводни само тунелите „Астор“ — добави Хаусман.

— Ами къртиците, които се окажат на пътя на нахлуващата вода? — отказа да се примири Дагоста.

— Добре де, ще вземем мерки — въздъхна Хорлокър. — Ще заповядам да ги изринат от дупките и да ги настанят временно по разни приюти. — Изправи се и добави: — Всъщност може да стане така, че с един куршум ще убием два заека и най-сетне ще разкараме от главата си тая Уишър… Браво, Уокси — похвали дебелака той. — На това му се вика план!

Онзи поруменя от удоволствие.

— Долу има хиляди тунели — мрачно подхвърли лейтенантът. — А и бездомниците едва ли ще излязат доброволно.