— Да не си глътнахте езиците? — попита кокетливо Мери. — Май тука няма работа за мене. — Тя тръгна към стълбите, въртейки объл задник под полите.

— Чакай! — извика Том прегракнало. — Нека бъде шилинг, Мери, прекрасна моя!

— Покажете го напред, мастър Том! — Тя погледна през луничавото си рамо, докато Том ровеше в чантичката.

— Ето го, Мери. — Том протегна монетата и тя бавно го доближи, разлюляла бедра, като момичетата от доковете на Плимут. Взе монетата и попита:

— Наистина ли мислите, че съм красива, мастър Том?

— Ти си най-красивото момиче в Англия — отвърна разгорещено Том и вярваше във всяка своя дума. Посегна към голямата заоблена гръд, която сега бе напълно напуснала жакета. Тя се изкикоти и отблъсна ръката му.

— Ами мастър Гай? Няма ли той да е пръв? — Тя погледна край Том. — Вие никога не сте го правил преди, нали мастър Гай?

Гай преглътна с мъка, но така и не можа да възвърне дар слово. Сведе поглед и плътно почервеня.

— За пръв път му е — потвърди Том. — Давай първо с него! Аз после!

Мери отиде при Гай и го хвана за ръка.

— Не се бойте! — Тя му се усмихна с лукав поглед. — Няма да Ви нараня, мастър Гай — обеща Мери и го поведе към отдалечения край на криптата. Когато се притисна към него, Гай усети мириса й. Сигурно не се бе къпала поне месец и излъчваше миризмите на кухнята, където работеше. Прегоряла мас и пушек, конската смрад на собствената й пот, вонята на врящ в тенджерата рак. Започна да му се повдига.

— Не! — извика Гай и се дръпна от нея. — Няма да го направя. Не мога… — Почти плачеше. — Ти си пръв, Том.

— Извикал съм я за теб — рязко отвърна Том. — Като разбереш какво е, ще полудееш, да знаеш.

— Моля ти се, Том, не ме карай насила! — Гласът на Гай затрепери и той отчаяно погледна към стълбата. — Искам да си вървя у дома. Татко ще разбере.

— Вече й дадох нашия шилинг — опита се да го вразуми Том. — Ще загубиш твоя дял.

Мери пак го хвана за ръка.

— Хайде, елате! — Започна да го дърпа. — Добро момче. Аз отдавна съм Ви хвърлила око. Честно. Много хубаво момче сте Вие.

— Нека Том да е пръв! — повтори Гай, вече обезумял от ужас.

— Добре тогава, нека мастър Том Ви покаже как става. Досега трябва да се е научил да я намира и с вързани очи. Влизал е вътре доста пъти. — Тя хвана Том за ръката и го завлече при най-близкия саркофаг, който се случи на сър Чарлз — героя от Кале. Мери се изви назад над него.

— И не само с мене — кикотеше се момичето в лицето на Том, — ами и с Мейбъл, и с Джил, освен ако не лъжат и двете. И с половината момичета от село, чувала съм да разправят. Биче и половина сте Вие, мастър Том.

Тя посегна надолу и хвана връзките на бричовете му. В същото време се изправи на пръсти и впи устни в неговите. Том натисна гърба й върху каменния саркофаг. Опита се да каже нещо на близнака си, като извъртя очи в негова посока, но бе заглушен от меките, влажни устни и дългия й котешки език, пъхнат дълбоко в устата му.

Най-накрая се освободи, пое си дъх и се усмихна към Гай.

— Сега ще ти покажа най-сладкото нещо, което можеш да видиш, та ако ще и сто години да живееш.

Мери още стоеше облегната на саркофага. Том се надвеси и с опитни пръсти развърза връвта на кръста й. Полите се свлякоха на купчина около глезените. Отдолу не носеше нищо, а тялото й беше гладко и бяло. И тримата се вторачиха в него. Близнаците с благоговение, а тя с видима гордост. След една безкрайна минута мълчание, нарушавана само от накъсаното, тежко дишане на Том, Мери изхлузи с две ръце блузата през глава и я пусна на капака зад гърба си. Извърна лице и погледна Гай в очите.

— Не ги ли искаш? — попита го тя, хванала по една пълна гръд във всяка ръка. — Не? — Тя му се подиграваше. Гай бе онемял. Сега Мери прекара пръсти надолу по тялото си, покрай дълбоката пъпна ямка. Ритна полите настрани и без да сваля поглед от Гай, широко разкрачи крака. — Никога не сте виждал такова малко котенце, нали, мастър Гай? — попита тя. Къдравите косъмчета изшумоляха, когато прокара пръсти през тях. Гай издаде задавен звук и момичето се разсмя победоносно.

— Късно е вече, мастър Гай! — гавреше се Мери. — Пропуснахте вашата възможност. Сега ще трябва да чакате ред!

Том вече бе свалил гащи в краката си. Мери обгърна раменете му и с лек подскок се набра нагоре, като се вкопчи в него, с ръце около врата и крака около кръста. Носеше евтин гердан от стъклени мъниста, който остана притиснат помежду им. Конецът се скъса и стъкълцата се посипаха по телата им и по каменните плочи на пода. Никой не ги погледна.

Гай наблюдаваше с ужас и страхопочитание, как близнакът му приковава момичето към каменния саркофаг на дядо им, как с почервеняло лице и ръмжене влиза в нея с яростни тласъци, на които тя отговаряше. Момичето започна да издава тихи стонове, които ставаха все по-силни и по-силни, докато накрая заквича като кученце.