— Не разбирам — отвърна тя. — В смисъл на неравно ли?

— Да, с ръбове, бръчки и гънки. Ще ти кажа какво е грапаво. Яйцата на влечугите са грапави Както на динозаврите.

Марго внезапно си спомни нещо.

— Това е думата…

— … с която Кътбърт описа изчезналите от сандъка семенници — довърши Фрок. — Питам те: дали действително са били семенници? Що за семенници биха изглеждали набръчкани и люспести? Но яйце…

Фрок се понадигна в инвалидната си количка.

— Следващ въпрос. Къде са изчезнали? Откраднати ли са? Или се е случило нещо друго?

Ученият внезапно млъкна, отпусна се назад в количката и поклати глава.

— Но ако нещо… ако нещо се е излюпило и се е измъкнало от сандъците — промълви Марго, — как да си обясним убийствата на товарния кораб, който е пренасял сандъците от Южна Америка?

— Марго — отвърна с тих смях Фрок, — това, пред което сме изправени, е тайнствена загадка, обвита в мистерия сред една енигма. Същественото е да на трупаме още факти, без да губим никакво време.

Чу се тихо почукване по вратата.

— Това трябва да е Пендергаст — каза Фрок и добави по-високо: — Влизайте, моля!

Агентът влезе с кожена чанта в ръка, облечен както винаги в безукорен черен костюм и със сресана над челото коса. Марго отново се впечатли от спокойствието и сдържаността, които излъчваше. Фрок посочи един от викторианските столове и Пендергаст се настани.

— За мен е удоволствие, че отново се срещаме, сър — каза Фрок. — Познавате госпожица Грийн. Заварвате ни отново заедно и се надявам, че не възразявате да остане.

Пендергаст махна с ръка.

— Разбира се. Знам, че и двамата ще уважите повторната ми молба за конфиденциалност.

— Естествено — отвърна Фрок.

— Доктор Фрок, знам, че сте ангажиран, и ще бъда кратък — започна Пендергаст. — Надявам се да сте успял да установите местонахождението на артефакта, за който разговаряхме. Артефакт, който не е изключено да е използван като оръжие при тези убийства.

Фрок се размърда върху количката.

— Както ме помолихте, заех се с този въпрос. Прегледах нашата база данни с ограничен достъп както за отделни обекти, така и за такива, които биха могли да бъдат разглобени и отново сглобени. — Той тръсна глава. — За нещастие не намерих нищо, което дори незначително да напомня отпечатъците, които ни показахте. В колекциите никога не е имало нещо подобно.

Изражението на Пендергаст не подсказваше нищо. Той се усмихна.

— Официално никога не бихме го признали, но случаят е — ако мога така да се изразя — тежък. — Той посочи кожената си чанта. — Затрупан съм от фалшиви сигнали, лабораторни съобщения, разпити. Но се бавим с откриването на съответствие.

Фрок се усмихна.

— Убеден съм, господин Пендергаст, че между онова, е което вие се занимавате, и онова, с което се занимавам аз, няма голяма разлика. Самият аз имам същите затруднения.

Но негово величие се държи така, сякаш не се е случило нищо необичайно.

Пендергаст кимна.

— Райт има категоричното намерение изложбата да бъде открита по програма утре вечер. Защо? Тъй като музеят похарчи милиони, с каквито всъщност не разполага, откровено казано. От съдбоносно значение е да осъществим съществено повишение на приходите от входните билети, за да не се окаже музеят „на червено“. На тази изложба се гледа като на най-добрата възможност това да бъде постигнато.

— Разбирам — отвърна Пендергаст, взе някаква вкаменелост от масата и я огледа разсеяно. — Амонит?

— Точно така — отвърна Фрок.

— Доктор Фрок… — започна Пендергаст, — вече се упражнява натиск от няколко посоки. Поради тази причина съм принуден да съблюдавам предписанията при воденето на това разследване с двойно по-голямо усърдие. Не мога да споделям резултатите с външни лица като вас, дори когато прилаганите конвенционални методи се окажат безплодни. — Той постави внимателно вкаменелостта на мястото й и скръсти ръце. — След като приключихме с това, правилно ли съм разбрал, че вие сте специалист по ДНК?

Фрок кимна.

— Отчасти. Посветил съм част от проучванията си на влиянието на гените върху морфологията — формата на даден организъм. Ръководя и проектите на някои дипломирани студенти като Грегърн Кавакита и Марго, чиито изследвания са свързани с ДНК.

Пендергаст взе чантата си, отвори я и извади дебела компютърна разпечатка.

— Разполагам с доклад за ДНК анализа на откритите върху първите жертви следи от нокти. Разбира се, не мога да ви го покажа. Би било абсолютно нарушение. Полицията в Ню Йорк не би го одобрила.