Фрок мълчеше, без да помръдва.

— Това е истинската причина за рязкото увеличаване на убийствата. Недостигът на дрога няма нищо общо, защото вече разполагате с огромната плантация в резервоара. Но има нещо друго и то е поредната ви фикс идея, този път с архитектурен привкус. — Агентът кимна към колибата: — Храм за новата религия, в която доминира едно-единствено божество — вие!

— А защо не? — извика с разтреперани устни Фрок. — Всяка нова ера се нуждае от нова религия!

— Но в нейната същност продължава да е церемонията, нали? И всичко зависи от контрола. Как ще държите в подчинение тези нещастни същества, ако те научат, че уродливите им изменения са необратими?

Сред най-близките Бръчкави се разнесе неспокоен шепот.

— Достатъчно! — извика Фрок и плесна с ръце. — Пригответе ги, защото времето тече!

Желязна хватка стегна ръцете на Марго и рязко я изправи. В гърлото й се опря острието на нож. Фрок я гледаше втренчено, а лицето му отразяваше странна смесица от емоции.

— Много бих искал лично да изпиташ тези промени, Марго — рече. — Но трансформацията се съпътства от жертви. Съжалявам.

Смитбек се хвърли напред, ала пазачите му бързо го укротиха.

— Марго е била ваша студентка, доктор Фрок! — извика Пендъргаст. — Забравихте ли как тримата заедно се борехме срещу чудовището от музея? Дори в този момент не сте изцяло отговорен за случилото се. Може би все още има път назад. Ние ще ви помогнем да излекувате психиката си!

— И да си съсипя живота, така ли? — надвеси се над него професорът и шепнешком добави: — Къде ще ме отведе пътят назад, ако смея да попитам? Към битността на безпомощен, малко смешен, но все пак уважаван научен консултант в пенсия? Човек, чието време неумолимо изтича? Изследванията на Марго положително са открили и един друг страничен ефект на вируса: той отстранява концентрацията на свободни радикали в живата тъкан. Тоест удължава живота! Нима предлагате да се откажа от свободата на движение и от самия живот!? — Сведе очи към часовника си и с променен глас изрече: — Дванайсет без двайсет, нямаме време.

Внезапно полъхна странен ветрец и от черепите в горната част на колибата излетяха облачета прах. Последваха резки барабанни звуци и трябваше да измине цяла секунда, преди Марго да си даде сметка, че това е стрелба на автоматично оръжие.

Нещо изпука на каменния под, после цялото пространство на павилиона се озари от непоносимо ярко сияние. Тълпата нададе вик на изненада и болка. Последва ново припукване, заревото стана още по-ярко. Марго усети как острието на ножа се отдръпва от гърлото й и предпазливо завъртя глава, неволно стиснала клепачи. Псалмът секна, удавен в писъците на тълпата, сред които се надигаха и гневни викове. Третата заслепяваща граната избухна още преди да отвори очи и предизвика нова вълна от писъци. Единият от пазачите пусна ръката й и тя, с удвоени от отчаянието сили, рязко се отскубна от хватката на другия, хвърли се на земята и светкавично се претърколи. Клепачите й усилено мигаха в опит да си възвърне зрението. Мозайката от черни и ослепително бели петна бавно се превърна в картина. На няколко места из помещението горяха ярки клади, над които се виеше черен дим. Бръчкавите се търкаляха по пода с ръце пред очите и виеха от болка. Край нея се стрелнаха фигурите на Дагоста и Пендъргаст, които също се бяха освободили и бързаха да помогнат на Смитбек.

В следващия миг екна мощна експлозия и страничната стена на колибата рухна в пламъци. Кости като шрапнели се понесоха към най-близките редици на поклонниците със зловещо свистене.

— Май неколцина тюлени все пак са оцелели! — изкрещя Пендъргаст, хвана ръката на Смитбек и го изправи на крака. — Стрелбата идва от перона пред павилиона. Давайте натам, докато все още можем. Къде е Мефисто?

— Дръжте ги! — неистово изрева Фрок, разтърквайки очите си. Но последователите му, напълно ослепени от ярката светлина, объркано се блъскаха помежду си.

Избухна нова граната — точно пред входа на колибата. Оградата се изпари, два от казаните се преобърнаха и от тях ливна гъста димяща течност. Бръчкавите нададоха вик на ужас и смайване. В следващата секунда просналите се на пътя на димящия поток усилено започнаха да го лижат. Фрок крещеше с пълно гърло и сочеше в посоката, от която бяха долетели гранатите.

Дагоста направи знак на останалите и хукна към празното пространство зад колибата. Марго се поколеба, очите й отчаяно потърсиха сака. Светлината започна да отслабва. Неколцина от подземните обитатели започнаха да се изправят и тръгнаха към тях с извадени ножове и ръце пред очите.

— Доктор Грийн! — повелително извика Пендъргаст.

В същия момент видя сака — изтърбушен върху камъните на няколко крачки от нея. Грабна го и хукна след агента. Събраха се пред входа на тунела, от който се излизаше на перона, но пред тях мигновено изникна група Бръчкави, плътно препречила пътя за бягство.

— По дяволите! — гневно изръмжа Дагоста.

— Ей ти, дебелият Наполеон! — екна над глъчката гласът на Мефисто, който не можеше да бъде сбъркан.

Марго се обърна и видя как скитникът се катери към близката каменна платформа, тюркоазената огърлица се люлееше в такт с движенията му. Разнесе се нова експлозия, облак дим се издигна над една от по-далечните групи Бръчкави.

Фрок рязко се обърна и присви очи в посоката, откъдето долиташе гласът на Мефисто.

— Аз ли бях дрогираният дрипльо? — подвикна му предизвикателно той. — Я виж това! — От бездънните джобове на дрипите му се появи някакъв зеленикав диск с формата на бъбрек. — Знаеш ли какво е това, стари друже? Противопехотна мина, пълна с железни осколки, увити в тефлон. Мощността на заряда й е колкото на двайсет гранати! Грозна работа ти казвам…

Вдигна я високо над главата си и заплашително изръмжа: