Внезапно една от фигурите побутна най-близкия до себе си предмет и черното гумирано покривало се свлече. Марго инстинктивно се дръпна назад и с мъка сподави ужасеното си стенание.

Пендъргаст се наведе над дупката и дълго остана неподвижен. После се изправи, отстъпи назад и мрачно обяви:

— Тюлените са загинали.

Мефисто зае мястото му до отвора. Сиянието на запалените долу факли играеше по брадатото му лице и действително му придаваше мефистофелски вид.

— Е, драги мои, май забравяте колко е опасно да се плува след обилно хранене — процеди през зъби.

— Мислиш, че са минирали, преди да… — долетя тихият и някак колеблив шепот на Дагоста.

— Не ни остава нищо друго, освен да се надяваме, че точно така е станало — въздъхна Пендъргаст и сложи капака на мястото му. — Да вървим да заложим последните заряди и да се махаме, докато все още имаме време. Придвижваме се в пакет, защото на практика сме в самото им леговище. Налага се да проявяваме свръхпредпазливост.

— Свръхпредпазливост! — презрително изсумтя Мефисто.

— Нека оставим за някой друг път дискусията върху лошото ви мнение за мен — с укор го погледна Пендъргаст. — Както и моето мнение за вашите кулинарни навици.

Напуснаха площадката през малък отвор в далечния край и поеха с бърза крачка по тунела. След стотина метра стигнаха до широка дупка с назъбени краища, която се оказа отвор на друг тунел, вливащ се в техния. От нея се носеше приглушен барабанен тътен.

— Странно — спря се Пендъргаст. — Този тунел го няма на моята карта. Всъщност това вече няма значение. Скоро последният експлозив ще срути всички дупки наоколо.

Продължиха нататък и не след дълго стигнаха някаква стара работилница. Край една от стените бяха струпани огромни ръждиви колела, а до тях имаше различни сигнални пособия и нещо, за което Марго реши, че трябва да е стрелочна техника. На прогнилата маса бе поставена ламаринена кутия за храна, от която стърчаха оглозганите кости на половин пиле. Цялата работилница изглеждаше така, сякаш е била напусната внезапно.

— Какво местенце, а? — подхвърли Дагоста. — Човек неволно си задава въпроса каква всъщност е историята на тези тунели…

— И дали днес, един век по-късно, някой изобщо я познава — добави Пендъргаст, после кимна към обкована с метални шини врата в ъгъла, почти затрупана от прашна машинария: — Оттам започва служебната стълба към тунелите „Астор“, която ни предстои да минираме.

След тези думи извади от сака си калъп експлозив и започна да го търкаля в калта.

— Камуфлаж? — подхвърли Дагоста.

— Точно така — кимна агентът и прикрепи заряда към основата на масивен бетонен стълб. Посочи към тунела, от който току-що бяха дошли: — Районът наоколо явно е доста оживен…

— Господи! — ахна Марго, проследила посоката. Стотици отпечатъци от боси крака бяха утъпкали пода на пасажа. Измъкна маската и пое дълбока глътка кислород. Влажността на въздуха беше почти сто процента. Дръпна още веднъж и я подаде на Смитбек.

— Благодаря — кимна той и направи две бързи и дълбоки вдишвания. Блясъкът в очите му започна да се завръща. Очите й пробягаха по сплъстената му коса и скъсаната риза, зацапана с кръв. Бедният Бил, въздъхна тя. Прилича на човек, когото току-що са извадили от канализацията. Но като се замисли човек, май не е много далеч от истината.

— Какво стана горе? — попита го Марго, за да разсее нерадостните му мисли.

— Не ти е работа — рече журналистът и й върна маската с мрачна тържественост. — Сякаш се отприщи адът… В разгара на демонстрацията на Уишър от подземията започнаха да изскачат стотици къртици, плъпнаха навсякъде, включително и по Бродуей. Чух някой да разправя, че полицията пуснала сълзотворен газ в тунелите под парка и под Петдесет и девета.

— Къртицили рече, драскачо? — изсъска Мефисто. — Да, такива сме. Бягаме от светлината, но не защото е топла и ярка, а защото не искаме да видим това, което показва. Корупция и подкупност, безброй безполезни мравки — работници, смлени от…

— Хей, я задръж, ако обичаш! — троснато го прекъсна Дагоста. — Изкарай ме горе, при корупцията и подкупите, а след това се заври в най-дълбоката лайняна дупка, която можеш да откриеш. Обещавам да не те потърся, докато съм жив!

Пендъргаст се изправи, изтупа ръцете си и захвърли празния сак.

— Докато си разменяхте изискани реплики, аз успях да заложа експлозивите — заяви той. — И съм доста изненадан от факта, че онази смрадлива банда още не е скочила отгоре ни въпреки усилията ви. А сега да се махаме! С възможно най-голяма бързина, защото разполагаме с по-малко от тридесет минути.

Обърна се и тръгна да излиза, после изведнъж спря и се обърна към лейтенанта.

— Готов ли си, Винсънт?

— Аз съм се родил готов — долетя отговорът на Дагоста и Марго учудено го погледна.

Пендъргаст провери дюзата на огнехвъргачката.

— При нужда ще я използвам, а след това се оттегляме. Тръгваме само след като пламъците угаснат. Това нещо изхвърля чиста и бързо изгаряща смес, предназначена за близък бой, но съдържа газове под високо налягане, които имат нужда от няколко секунди, за да се разсеят. Ясно ли е? Сваляте очилата и затваряте очи срещу силния блясък. Отваряте ги, след като ви кажа. А сега си пригответе оръжията!