— Блестяща работа! — каза той. — Бихме могли да ви използваме в лабораторията по криминалистика в Бейтън Руж.

— Ако й разреша да напусне — възрази Фрок. — И ако се измъкнем живи оттук. И двете възможности са съмнителни, меко казано.

— А така също и ако аз реша да напусна музея — добави Марго, изненадана от собствените си думи.

Пендергаст се обърна към нея.

— Съзнавам, че имате по-ясна представа за това създание от мен. И все пак убедена ли сте, че предложеният от вас план ще свърши работа?

Марго въздъхна дълбоко и кимна.

— Ако екстраполаторът е прецизен, този звяр разчита по-скоро на обонянието, отколкото на зрението си. И ако нуждата му от растението е толкова силна, колкото предполагаме… — Тя замълча, помръдвайки с рамене. — Това е единственият начин.

Пендергаст остана неподвижен за момент.

— Ако така бихме спасили хората, които се намират над нас, длъжни сме да опитаме.

Той извади радиостанцията.

— Д’Агоста? — каза Пендергаст, Нагласявайки честотата. — Д’Агоста, тук е Пендергаст. Чуваш ли ме?

Радиостанцията изпука и се чу: „Тук Д’Агоста“.

— Как е при теб?

„Срещнахме това твое създание — чу се отсреща. — Проникна в залата и уби Иполито и един от ранените гости. Спуснахме се по стълбището, но вратата към подземието беше залостена. Наложи се да слезем още надолу.“

— Разбрах — каза Пендергаст. — Какво оръжие успяхте да вземете със себе си?

„Успяхме да грабнем само един дванайсети калибър и един служебен пистолет.“

— Какво е положението в момента?

„Намираме се под вас вероятно на петнадесет метра от вратата за стълбището.“

— Слушай внимателно, Винсент. Разговарям с професор Фрок. Създанието, с което имаме проблеми, е изключително интелигентно. Може би не по-малко от теб и мен.

„Говори само за себе си.“

— Ако го срещнете пак, не се цели в главата. Куршумите само ще отскачат от черепа му. Цели се в тялото.

Д’Агоста не отговори нищо, после гласът му отново прозвуча:

„Виж какво, Пендергаст, трябва да кажем някои от тези неща на Кофи. Изпраща вътре няколко мъже, но ми се струва, че няма никаква представа какво ги чака.“

— Ще направя всичко възможно. Но първо да обсъдим как да ви измъкнем оттам. Звярът може да ви нападне.

„Като нищо.“

— Мога да ви изведа, но няма да е лесно. Тези чертежи са много стари и може да не са напълно достоверни. Може да има вода.

„В момента газим във вода до глезените. Сигурен ли си в това, което казваш? Навън явно бушува страхотна буря.“

— Трябва да избирате между водата и звяра. Там сте четирийсет души — вие сте най-вероятната цел. Трябва да се придвижите, и то много бързо — това е единствената ви възможност.

„Може ли да ни пресрещнеш?“

— Не. Решихме да останем тук и да го подмамим надалеч от вас. Сега няма време за обяснения. Ако планът ни успее, ще се срещнем по-късно. Благодарение на чертежите открих повече от една възможност за проникване в подземието от клетка две.

„За Бога, Пендергаст, внимавай!“

— Така и смятам. Сега чуй внимателно. В дълъг и прав коридор ли се намирате?

„Да.“

— Много добре. На разклонението тръгнете надясно. След около стотина метра би трябвало да стигнете до ново разклонение. Тогава ми се обади. Разбрано?

„Разбрано.“

— Късмет! Изключвам.

Пендергаст смени честотата.

— Кофи, тук Пендергаст. Чуваш ли ме?

„Тук Кофи. По дяволите, Пендергаст, опитвам се да се свържа с теб…“

— Сега няма време за излишни приказки. Смяташ ли да изпратиш спасителен екип вътре?

„Да. В момента се готвят да тръгнат.“

— В такъв случай се погрижи да са въоръжени с тежкокалибрени автоматични оръжия, здрави каски и защитни жилетки. Вътре има много силно смъртоносно опасно чудовище, Кофи. Видях го. Има достъп до клетка две.

„А бе вие двамата с Д’Агоста… Пендергаст, ако се опитваш да ме…“

Пендергаст заговори бързо:

— Предупреждавам те за последен път. Имаш работа с нещо чудовищно. Много рискуваш, ако го подцениш. Изключвам.

„Не, чакай! Заповядвам ти…“

Пендергаст изключи радиостанцията.

Нагазиха във водата, а слабият лъч на фенерчето зашари напред и назад по ниския таван. Въздушната струя продължаваше да се носи леко насреща им. Това притесни Д’Агоста. Звярът би могъл да се приближи откъм гърба им, без да усетят задушливата воня.